Anthea Griffith. /The Light Witch/

Характер;
"Коя съм аз ?" бе първото, което премина през ума на младата жена.Миг по - късно беше започнала да се анализира в окървавеното огледало.Спря се върху кръвожадният си поглед,който отчаяно търсеше спасение.Сините й очи бяха загубили обичайния си блясък.По бузата й се стичаше струйка алена кръв,а мургавия цвят на нежната й кожата си бе отишъл. Беше пребледняла като платно.Плътните и устни леко потрепваха в синхрон със тялото и.Кичури тъмна коса се бяха полепили по лицето лицето и.Върху нея бе изписан ужас!
Тя не бях такава!Този ужас, всичко това..Не бе възможно това да е тя.Антея Грифит не беше такъв характер.Никога не се бе страхувала,не можеше да си го позволи.
Преди по - малко от ден можеше с гордост да каже,че е смел човек,че може да реши всеки проблем с хладнокръвно си мислене.А сега?Сега какво беше?Къде се бе изпарила решителната жена,която не позволяваше на чувствата си да съществуват без съзнателно желание?Къде беше твърдият характер,лидерът?Къде беше тя в цялата тази история?Изгубена? Не,тя беше тук !Само трябваше да си го припомни.
Погледна още веднъж собственото си изражение,в което вече се долавяше решителност и сила.Крайчеца на устните й се изви в лека половинчата усмивка.Изтощено се строполи на земята и затвори очи.

История;

1701 година;някъде из Лондон
Антея завъртя между тънките си пръсти аметистовият камък и се вгледа в него.Можеше да види собственото си отражение в проклетото нещо.Излъчваше сила за която тя дори не си бе помисляла.На няколко пъти се опита да унищожи камъкът,но опитите ѝ останаха без успех.От стаята в ляво от нея се дочу бебешки плач и тя се усмихна.Малкият ѝ син се беше събудил и сега се нуждаеше от храна,но тя се чувстваше омърсена и дори мисълта да се доближи до чистотата на бебето я накара да потръпне.По дрехите ѝ едва се забелязваше засъхнала кръв,но тя знаеше,че е там.Зверствата които извършваше нямаха край и това започваше да я плаши.Нали тя бе от добрите?!Беше ли?!Дъбовата врата се отвори с трясък и верният ѝ приятел и любовник закрачи към нея.Очите му блестяха от задоволство,а плътните му устни се бяха разтегнали в ленива усмивка.
-Скъпа моя имам прекрасна новина!
Вампирът разкри кучешките си зъби и очите на брюнетката се разшириха.Антея се размърда неудобно на мястото си и се прокашля леко.
-Не ти ли забраних да показваш зъбите си в моят дом Алексий?!
Думите ѝ го сепнаха и руснакът прибра резците си.Висок около метър и деведесет,Алексий беше един от най-добрите ѝ бойци.Беше ходеща планина от мускули,която се бе заклела да я защитава.Прекарваха нощите си заедно,но това бе всичко.Тя знаеше,че никога няма да го подчини,а той,че никога няма да я има.
-Ах,бях забравил за тази забрана.Това малкият принц ли е?
Измрънка той и се заслуша в плачът на детето ѝ.За миг и се стори,че по лицето му премина сянка,но тя бе изчезнала толкова бързо,колкото се бе появила.
-Да това е Еон,който е гладен.Защо си тук Алексий?
Жената се изправи в целият си ръст от метър и седемдесет и отметна краищата на роклята си.Имаше нужда от гореща вана и чаша вино,за да прочисти умът и тялото си от мръсотията.
-Защо винаги трябва да се държиш толкова ..
Антея махна с ръка,за да прекъсне тирадата му.Нямаше време за игричките на вампирът!Очите му потъмняха и той пристъпи смело към нея,което беше голяма грешка от негова страна.Тя не отстъпи,дори напротив.Втренчи се в него,а в очите ѝ заблестя неприкрит гняв.
-Знай си мястото Алексий!
Изръмжа насреща му тя и вдигна поглед само,за да срещне очите му с цвят на уиски.Негодникът се усмихваше и продължаваше да пристъпва към нея.
-Ако имаше сърце Антея може би щеше да ме разбереш.
Кадифеният му глас се плъзна по кожата ѝ и се разля в душата ѝ.Вещицата се засмя дрезгаво и прокара ръка по вратът си.
-Но скъпи ми вампире,аз имам сърце .. заключено в буркан на бюрото ми.
Този път той се засмя на думите ѝ докато очите му следяха движенията ѝ.
-Говори се,че се вдига бунт срещу теб бяла вещице.Мисля,че е време да сложиш черното си сърце на мястото му или ще изгубиш всичко,което имаш.
Антея повдигна небрежно крехките си рамене и погледът ѝ потърси врата която водеше към стаята на малкият Еон.През годините се бе справила с толкова много проблеми и се съмняваше,че един бунт от страна на последователите ѝ ще я повали.Въпреки всичко тя се страхуваше!Вече не беше толкова силна след раждането на Еон.
-Аз изгубих всичко,което имах преди векове скъпи приятелю.
С тези думи тя се завъртя на токовете си и излезе от кабинетът,който бе започнал да се смалява и да я задушава..

В наши дни ..
-Това момче ще ми докара удар господарке!
Прислужницата се суетеше около нея и не спираше да се оплаква от синът ѝ.Антея сви устните си в права линия и се отпусна назад в мекото кресло.Напоследък Еон ставаше прекалено своенравен и може би щеше да докара "удар" и на самата нея.Омраза и любов загоряха в сърцето на вещицата и тя въздъхна примирено.Ако само не изпитваше тази любов към момчето,може би ..
-Той е просто непоносим.
Антея се засмя тихо на прислужницата,която говореше по-скоро на празната стая,защото господарката ѝ не я слушаше.Последният проблем,който трябваше да реши е синът ѝ Еон.Имаше достатъчно грижи,които не и даваха мира дори и през нощта.Днес имаше среща със родният си брат и объркването видимо се бе изписало на лицето ѝ.Години бяха изминали от последната им среща и Антея силно се съмняваше,че той е същият безгрижен младеж.Напомни си,че просто трябваше да отиде там и да му предложи проклетата сделка,но не знаеше дали ще има сили да срещне очите му.Вещицата въздъхна и усети магията,която се увиваше около тялото ѝ,като отровна змия.Усещаше силата,която течеше вътре в нея и този път се остави на усещането.Сърцето ѝ забърза ритъмът си,а по лицето ѝ избиха ситни капчици пот.Опитваше се да подчини магията,но тя отказваше и продължаваше да преминава през всички нервни окончания на притежателката си.Антея усети сладката и така позната топлина да се разлива по кожата ѝ и простена тихо.Тялото ѝ се изви като дъга и чувството за притежание се засили.Един неочакван и ужасен въпрос прекъсна връзката ѝ със магията и я задъха..
Можеше ли да живее без чувството за сила?!
По дяволите,надяваше се,че това никога няма да се случи..