Log in

I forgot my password

Latest topics
» Dish Network Blackout Espn & dish network tvgn
Tue May 14, 2013 7:26 pm by Guest

» Anthea Griffith. /The Light Witch/
Sat Nov 03, 2012 3:28 pm by Anthea Griffith.

» Родословно дърво на сем. Ла Кроа.
Fri Nov 02, 2012 11:49 am by Eion Griffith

» Родословно дърво на сем. Грифит.
Fri Nov 02, 2012 11:48 am by Eion Griffith

» ВАЖНО: Относно расите!
Fri Nov 02, 2012 11:47 am by Eion Griffith

» Queens of Pretoria и матриархатът.
Fri Nov 02, 2012 11:44 am by Eion Griffith

» Други раси.
Fri Nov 02, 2012 11:22 am by Eion Griffith

» Клановете;
Fri Nov 02, 2012 11:15 am by Eion Griffith

» Историята.
Fri Nov 02, 2012 10:40 am by Eion Griffith

BGtop Гласувай за мен в BGTop100.com BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Anthea Griffith. /The Light Witch/

Go down

Anthea Griffith. /The Light Witch/

Post by Anthea Griffith. on Sat Nov 03, 2012 3:28 pm


FC; Adriana Lima
Име; Anthea Griffith.
Години; unknown
Раса; Witch
Предан на; себе си
Клан; the griffiths

Характер;
"Коя съм аз ?" бе първото, което премина през ума на младата жена.Миг по - късно беше започнала да се анализира в окървавеното огледало.Спря се върху кръвожадният си поглед,който отчаяно търсеше спасение.Сините й очи бяха загубили обичайния си блясък.По бузата й се стичаше струйка алена кръв,а мургавия цвят на нежната й кожата си бе отишъл. Беше пребледняла като платно.Плътните и устни леко потрепваха в синхрон със тялото и.Кичури тъмна коса се бяха полепили по лицето лицето и.Върху нея бе изписан ужас!
Тя не бях такава!Този ужас, всичко това..Не бе възможно това да е тя.Антея Грифит не беше такъв характер.Никога не се бе страхувала,не можеше да си го позволи.
Преди по - малко от ден можеше с гордост да каже,че е смел човек,че може да реши всеки проблем с хладнокръвно си мислене.А сега?Сега какво беше?Къде се бе изпарила решителната жена,която не позволяваше на чувствата си да съществуват без съзнателно желание?Къде беше твърдият характер,лидерът?Къде беше тя в цялата тази история?Изгубена? Не,тя беше тук !Само трябваше да си го припомни.
Погледна още веднъж собственото си изражение,в което вече се долавяше решителност и сила.Крайчеца на устните й се изви в лека половинчата усмивка.Изтощено се строполи на земята и затвори очи.

История;
ПОНЯКОГА, КОГАТО НЕЩО ЗАПОЧНЕ, ПОНЯКОГА, КОГАТО НЕЩО Е ОТМИНАЛО, НЕ СИ СИГУРЕН КАКВО ПРЕДСТОИ. НЕ ЗНАЕШ КАКВО ДА ОЧАКВАШ. МОМЕНТИТЕ ЛЕТЯТ БЕЗ ДА МОЖЕШ ДА ГИ ВЪРНЕШ, А ТИ ВЕЧЕ НЕ ЧУВАШ ГЛАСА НА ТРЕЗВОТО СИ СЪЗНАНИЕ... ОНОВА, КОЕТО ТЕ ГНЕТИ, СЕ Е ЗАГНЕЗДИЛО ДЪЛБОКО В ТЕБ, ВКОПЧИЛО Е НОКТИ В ПЛЪТТА ТИ И, МАКАР ПОДТИСКАНО, КРЕЩИ И КРЕЩИ. А ДО ТЕБ, ЗАГЛУШАВАЩ ОТЧАЯНИТЕ ВИКОВЕ, ДОСТИГА САМО ШЕПОТЪТ НА ОБЪРКАНИТЕ ТИ МИСЛИ.

1701 година;някъде из Лондон
Антея завъртя между тънките си пръсти аметистовият камък и се вгледа в него.Можеше да види собственото си отражение в проклетото нещо.Излъчваше сила за която тя дори не си бе помисляла.На няколко пъти се опита да унищожи камъкът,но опитите ѝ останаха без успех.От стаята в ляво от нея се дочу бебешки плач и тя се усмихна.Малкият ѝ син се беше събудил и сега се нуждаеше от храна,но тя се чувстваше омърсена и дори мисълта да се доближи до чистотата на бебето я накара да потръпне.По дрехите ѝ едва се забелязваше засъхнала кръв,но тя знаеше,че е там.Зверствата които извършваше нямаха край и това започваше да я плаши.Нали тя бе от добрите?!Беше ли?!Дъбовата врата се отвори с трясък и верният ѝ приятел и любовник закрачи към нея.Очите му блестяха от задоволство,а плътните му устни се бяха разтегнали в ленива усмивка.
-Скъпа моя имам прекрасна новина!
Вампирът разкри кучешките си зъби и очите на брюнетката се разшириха.Антея се размърда неудобно на мястото си и се прокашля леко.
-Не ти ли забраних да показваш зъбите си в моят дом Алексий?!
Думите ѝ го сепнаха и руснакът прибра резците си.Висок около метър и деведесет,Алексий беше един от най-добрите ѝ бойци.Беше ходеща планина от мускули,която се бе заклела да я защитава.Прекарваха нощите си заедно,но това бе всичко.Тя знаеше,че никога няма да го подчини,а той,че никога няма да я има.
-Ах,бях забравил за тази забрана.Това малкият принц ли е?
Измрънка той и се заслуша в плачът на детето ѝ.За миг и се стори,че по лицето му премина сянка,но тя бе изчезнала толкова бързо,колкото се бе появила.
-Да това е Еон,който е гладен.Защо си тук Алексий?
Жената се изправи в целият си ръст от метър и седемдесет и отметна краищата на роклята си.Имаше нужда от гореща вана и чаша вино,за да прочисти умът и тялото си от мръсотията.
-Защо винаги трябва да се държиш толкова ..
Антея махна с ръка,за да прекъсне тирадата му.Нямаше време за игричките на вампирът!Очите му потъмняха и той пристъпи смело към нея,което беше голяма грешка от негова страна.Тя не отстъпи,дори напротив.Втренчи се в него,а в очите ѝ заблестя неприкрит гняв.
-Знай си мястото Алексий!
Изръмжа насреща му тя и вдигна поглед само,за да срещне очите му с цвят на уиски.Негодникът се усмихваше и продължаваше да пристъпва към нея.
-Ако имаше сърце Антея може би щеше да ме разбереш.
Кадифеният му глас се плъзна по кожата ѝ и се разля в душата ѝ.Вещицата се засмя дрезгаво и прокара ръка по вратът си.
-Но скъпи ми вампире,аз имам сърце .. заключено в буркан на бюрото ми.
Този път той се засмя на думите ѝ докато очите му следяха движенията ѝ.
-Говори се,че се вдига бунт срещу теб бяла вещице.Мисля,че е време да сложиш черното си сърце на мястото му или ще изгубиш всичко,което имаш.
Антея повдигна небрежно крехките си рамене и погледът ѝ потърси врата която водеше към стаята на малкият Еон.През годините се бе справила с толкова много проблеми и се съмняваше,че един бунт от страна на последователите ѝ ще я повали.Въпреки всичко тя се страхуваше!Вече не беше толкова силна след раждането на Еон.
-Аз изгубих всичко,което имах преди векове скъпи приятелю.
С тези думи тя се завъртя на токовете си и излезе от кабинетът,който бе започнал да се смалява и да я задушава..

В наши дни ..
-Това момче ще ми докара удар господарке!
Прислужницата се суетеше около нея и не спираше да се оплаква от синът ѝ.Антея сви устните си в права линия и се отпусна назад в мекото кресло.Напоследък Еон ставаше прекалено своенравен и може би щеше да докара "удар" и на самата нея.Омраза и любов загоряха в сърцето на вещицата и тя въздъхна примирено.Ако само не изпитваше тази любов към момчето,може би ..
-Той е просто непоносим.
Антея се засмя тихо на прислужницата,която говореше по-скоро на празната стая,защото господарката ѝ не я слушаше.Последният проблем,който трябваше да реши е синът ѝ Еон.Имаше достатъчно грижи,които не и даваха мира дори и през нощта.Днес имаше среща със родният си брат и объркването видимо се бе изписало на лицето ѝ.Години бяха изминали от последната им среща и Антея силно се съмняваше,че той е същият безгрижен младеж.Напомни си,че просто трябваше да отиде там и да му предложи проклетата сделка,но не знаеше дали ще има сили да срещне очите му.Вещицата въздъхна и усети магията,която се увиваше около тялото ѝ,като отровна змия.Усещаше силата,която течеше вътре в нея и този път се остави на усещането.Сърцето ѝ забърза ритъмът си,а по лицето ѝ избиха ситни капчици пот.Опитваше се да подчини магията,но тя отказваше и продължаваше да преминава през всички нервни окончания на притежателката си.Антея усети сладката и така позната топлина да се разлива по кожата ѝ и простена тихо.Тялото ѝ се изви като дъга и чувството за притежание се засили.Един неочакван и ужасен въпрос прекъсна връзката ѝ със магията и я задъха..
Можеше ли да живее без чувството за сила?!
По дяволите,надяваше се,че това никога няма да се случи..

_________________
My love is vengeance
That's never free

Можеш ли да понесеш да те обвинят, че си предател,за да не предадеш собствената си душа?
avatar
Anthea Griffith.
The Light Queen
The Light Queen

Posts : 121
Join date : 2012-11-02

View user profile

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum